- Не давам обещания. - отсече той строго, палейки димерията си. Издиша гъстия дим в лицето ми. Закашлях се.
- Но защо? - попитах.
- Отнемат ти всичко и последствията след тях са необратими.
Веднъж дадох обещание. Че ще защитя скъп човек.
Опитах, но резултата беше същия.
Мина се година. Две. Пет. Шест. Седем. Годините станаха дванадесет. Живота ми отмина, бягайки от врагове и от всеки професионален наемник, дошъл за главата ми. Тогава нямаше огнестрелни оръжия. Съвсем не, но имаше по-страшни оръжия и от тях. Например да заловят твой близък. Това беше по-жестоко от пробождането на меч с двойно острие или от ударите на бодлив отровен камшик, която сваля кожа ти... - отвърна, правейки пауза. Направи три последователни дръпки, стана и се облегна на перваза с лице към мен. Изчаквах го. Не казах нищо. - Изпратиха ми писмо, в което пишеше час и място на срещата. Моят живот срещу нейния. Не се замислих. Знаех, че е капан, но бях взел решение. На следващият ден отидох на мястото, на което ми каз ...