Фундаменталната истина (дали е фундаментална, така и не разбрах, но аз и с понятието фундаментален не съм пределно на ясно, абе във всеки случай фундаментална звучи подходящо):
Ако съществуваш, то ти съществуваш в някаква конкретна среда. И то благодарение на нея. А около конкретната среда има още една среда. И около нея друга... А щом си в среда, значи си обграден от рамки. Първо от рамките на самия себе си, после от рамките на жилището ти, после от рамките на блока, на квартала, на града, на страната, на континента...
Интересно директно следствие от горната фундаментална истина:
Колкото по-добре разбираме ображдащите ни граници, толкова по-добре разбираме битието. Или поне по-добре границите, в които се разгръща битието ни (а си мислих, че то е безкрайно). А очевидно(явно съм сляп) границите заслужават най-голямо внимание.
Пътят към един пълноценен, достоен за разказване живот, едно смислено пребиваване на нашата Планета, е изкусно (твърде красива дума в случая) изчисляване и очертаване на коловозите му. Коловозите са даже за най-бездарните изчислители, за тези които едвам свързват двата края, живеят ден за ден и подобни отвратителни навици/пороци. Един модерен, изискан, отговарящ на стандартите човек, той се движи по магистрали, хвърчи по тях, развива ги постепенно и винаги търси подобряване на ефикасността.
Какво ли вижда един плеб, когато отмести поглед встрани? Навярно синева, зеленина, някакви необработени, недокоснати от човека понятия, колкото са останали там. Що за живот? Един модерен човек, е може и да не знам всъщност какво има в посоката, в която гледа, но съм сигурен, че вижда зелени хартийки, високи сгради, широки телевизори, дизайнерски парцалки, бързи коли, недай си Боже кола, по-бърза от неговата собствената... А ако се обърне в другата посока десет секунди по-късно: още повече, по-зелени, хартийки, грамадни сгради, ултра широки телевизори и свръхзвукови коли (само ако знаеше, че вижда същото).
* * *
Няколко полезни думи (гранични), за да подготвите себе си/децата си за едно по-сигурно строене на магистрали: оценки, таблици, диаграми, класове, точки, състезание, матрици, класиране, календар, план, 40 минути урок, 8 часа работен ден, ИСО стандарт 8821/21, средна оценка, календар, календар, имущество, календар, календар...
* * *
Ако ми покажеш някаква картина, искам да ми класифицираш всеки един цвят нея и неговото значение, всяка една завъртулка, всеки един щрих. Искам после да ми направиш архитектура на картината: как взаимодействат различните компоненти, какъв е резултатът от тяхната взаимна работа... Въобще не искам да я поглеждам без да си изработил легенда на картината и поне 40 страници доклад, излагащ черно на бяло какво е всичко това. И без някакви фриволия при писанет, моля.
Ако я погледна така, от нищото, ще взема да смеся цветовете, да се объркам в контурите, да се изгубя в цялостта. Това е толкова противоречиво. Напомня ми на едно понятие, за което съм чувал, на емоция, а тази емоция няма граници, тя извира някъде от нищетата и се влива в безкрайността. Толкова противоречиво. На фундаменталната истина. Няма как да съществува такова нещо. Така че да не си посмял!
* * *
Не издържах и хвърлих полгед на белия лист.
Видях очертанията - контурите - си, контрастиращи в черно. Линиите - Границите - перфектен модел на моите собствени.
Още един поглед, със завишена концентрация. Тоест небрежен.
А сега видях себе си. Изгубен върху белия лист, под черните рамки.
* * *
Единствените граници са тези на черепа ти, мили мой глупако.
© Ivaylo Всички права запазени