Обич е, когато планува заедно с мен деня си. Когато ме прегръща толкова силно, сякаш никога повече няма да бъда в обятията му. Обич е, когато иска да ме прави и вижда щастлива. Когато отмества кичур от косата ми и си играе с нея. Обич е, когато е готов да обиколи всички магазини заедно с мен, за да открия точно това, което искам. Когато няма по-страстна и едновременно по-нежна целувка от неговата. Обич е, когато винаги се допитва и иска моето мнение за нещата. Когато ще дойде и ще направи всичко възможно, за да изгрее усмивка на лицето ми. Обич е, когато е толкова искрен с мен. Когато търпи променливите ми настроения. Когато е готов да ме изслуша винаги, по всяко време. Готов да ме разбере, да ми помогне, да бъде до мен. Обич е, когато не ми вика, щом го ядосам. Когато е готов да ме защити от всеки, който се опита да накърни достойнството ми или да ме нарани. Обич е, когато се притеснява за мен. Когато съумява с малки жестове да покаже всяко чувство и да внесе радост в душата ми. Обич е, когато ми казва, че изглеждам добре, дори когато съм без грим... с рошава коса и сухи устни. Когато ме оставя вечер да се сгуша в прегръдките му, да се вслушам в ритъма на сърцето му. Когато ми разказва своите истории и случки, преди аз да се появя в живота му. Обич е, когато сутрин ме събужда по най-невероятния начин.
Обич е и щастие! Защото и двамата знаем, че любовта е в малките жестове. Не е важно колко материални неща ще си разменим, а колко истински емоции, моменти и спомени ще си подарим.
Щастлива съм. Повече от всякога. Повече от допустимото. Повече от възможното. Аз не съм на три метра над небето. Аз съм на милиони метри над небето. Сякаш с една дума, с едно докосване, с една целувка той ме изстрелва като ракета в безкрайната орбита. Толкова високо. Със същата скорост. Аз съм не просто щастлива. Аз съм най-щастливата жена на света. Заради него! Заради това, че съществува и прави света ми съвършен!
© Лилия Всички права запазени