(или За лъжата и лицемерието вократце)
Обичам лъжата и лицемерието. Господи, прости ми, но наистина ги обичам.
Колко красиви са дните, в които не съм чула и дума за миналото! Без значение истинска или измислена. В такива дни аз съм себе си – премълчала какво ме е довело до този ден. Така, аз мога да се насладя на този, единствен за момента ден. А какво е премълчаването на истината за миналото, ако не лъжа?
Колко красиви са нощите, в които не съм чула дори и обещание за бъдещето! Без значение истинско или измислено. В такива нощи аз също съм себе си – премълчала надеждите си, че това, което се случва ще доведе до други, все по-красиви нощи. Така, аз мога да се насладя на тази, единствена за момента нощ. А какво е премълчаването на надеждите за бъдещето, ако не лицемерие?
Обичам лъжата и лицемерието. Само с тяхната подкрепа аз съм истинска.