Обичам те, мило!
Събуждам се като петгодишно дете, готова за подвизи. А, нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала даже да ми се поднася в леглото. Какво става?
- Скъпи, къде ми е кафенцето?
- Съжалявам, но не съм спал цяла нощ. Всичко ме болеше, вдигнах и висока температура. Мислех да те събудя, да ми дадеш нещо да пия, но ти така сладко спеше. Сега отивам на лекар.
Направих си сама кафе. Той как го прави, но това не ми беше сладко.
Прибра се и полегна на дивана.
- Моля те, направи ми чай, да си изпия лекарствата.
Направих му аз чай и след малко той заспа. Завих го, може да е всичко, ама съм човек, какво като не ми е направил кафе. Повъртях се малко из кухнята, стана ми скучно. Няма кой да ми чете вестник, няма хляб, няма нищо за ядене. Трябва да се готви. Милото като стане, трябва нещо да хапне, за да ми оздравее по-бързо. Ще му приготвя пилешка супичка, така приятно ми стана като каза, че не ме е събудил, защото съм спала сладко. Той може би ме обича?! Нищо чудно, я как ми ...