Минаха месеци, а защо името ти стои на тавана още?
Защо като всичко от любов правих ти помисли, че те купувам?
Странно как момичето намерих, което години мечтаех.
Вечер като спеше, те гледах и те пазих от лошото.
Жалко, че от голямата радост убих любовта.
Грешките допуснах, обичам те до полуда.
Когато те погледна отстрани, без да разбереш, момиче, аз плача
едновременно от сълзи и радост и сърцето се събуди отново.
Но не осъзнах как тя ме облада и в луд ме превърна.
Момиче, досега не те забравих и продължих да те обичам,
едва ли и след месеци ще те забравя.
Сърцето на клада ще изгоря, чувствата да унищожа. ...