4.08.2009 г., 13:41 ч.

Обичам те, но ти така и не го разбра 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1483 0 0
Въпросите свършиха, той си тръгна, изгуби се кръгът, поспря дори дъждът. И ето, че отново е обикновено, бездушно и безсмислено. Той се усмихна - това бе една от онези усмивки, които напомняха на слънчеви лъчи, намерили процеп в иначе мрачно черните облаци.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Костова Всички права запазени

Предложения
: ??:??