Обичам те, Слънце!
https://www.youtube.com/watch?v=ZU50fr0gJr4
Игор Двуреченски - Валс на пеперудите
Слушам Игор Двуреченски - Валс на пеперудите, а
Слънцето сякаш е сънувало хубав сън - усмихнато гледа в очите ми и ... аз се усмихвам. Не зная защо, просто усетих, че ми казва нещо хубаво, нещо много хубаво. И на мен ми се иска да му кажа, че ...
Сигурно на всеки му се е случвало да "общува" с неща, с които "знаем", че няма как да стане. И си мисля, че може би това твърдение е невярно.
Веднъж мигът ми изстина, стисна ме за гърлото и сам си намери думите. Роди се това стихче:
Захлюпи се времето - тънка мъгла,
нашата пейка е тъй непозната.
Този гълъб само май ме разбра -
делим си хапките и тишината ...
"Това не е стих, не е миниатюра. Това е състояние, ..." .
Това беше един от коментарите, написан като емоционална реакция от прочетеното. Чувство.
Сещам се и за едно стихче на Емил Верхарн.
"... Когато във пространства необятни
към цел недостижима се стремиш,
не се страхувай, че ще умориш
на дързостта конете златни ..."
И в мен се роди светло чувство, което е в състояние да срути всички прегради, изпречили се на пътя ми. Чувство.
Чувството поражда чувство.
За мен, изкуството е начин на общуване.
Когато творецът улови мига, той влага чувството в творбата си, било то музика, картина, стих или каквото и да е. Съприкосновението на всеки друг човек с тази творба буди чувство в него. Това не е ли общуване?
Все едно творецът изпраща лъч светлина към призма, а от другата страна на призмата всеки може да види този лъч, но вероятно под различен ъгъл, може би даже и в различен цвят. Това определено зависи от емоционалното, интелектуалното и ... най-общо казано от комплексното състояние на човека, до когото творбата е стигнала. Но не е ли така и когато общуваме пряко?
Споделяме чувства. И няма значение дали те са породени от дълго таена, чиста любов, от възмущението ни за нечовешкото отношение към човека, или от магията на последния танц на падащото есенно листо. Спектърът е всеобхватен - от спонтанно емоционално изригване до нега.
Създавайки своята творба творецът й вдъхва частица от своя живот. Тя вижда белия свят и той нея. Тя започва да съществува самостоятелно. Докосвайки душите на хората, може да ги разплаче, може да ги усмихне, но при всички случаи, ако е добра, буди обич ... към себе си. Творбата расте. Може да напусне мястото на своето раждане, скитайки по целия свят. Може дори да надживее създателя си. Дори може да стане така, че пространството и времето да придобият антикварен смисъл за нея. И всеки да иска да я има, за да й се радва,
защото разбира стойността й. А всъщност, всеки цени чувството и начина, по който това чувство е вложено в тази творба от нейния създател. Ние общуваме с него.
За мен, изкуството е начин на общуване.
Общуват душите ни с универсалния език на чувството. И това общуване е неподвластно на пространството и времето.
Слушам Валса на пеперудите и те сякаш оживяват в мен. Ръката ми сама взема молив и рисува това, което чувствам, а аз го казвам на ...
Слънцето.
Мисля си, че е вярно и обратното - в най-широк смисъл общуването е вид изкуство, но това е друга тема.
Пия си кафето и пак си мисля, това не съм аз, защото ...
може ли толкова много да мисля, J.
© toti Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Какво съчетание на проза и поезия, емоции и красота на езика.
-
Руми, Миночка, блогодаря Ви!
С тези хубави думи ще ме разглезите,
.
Бог ни е дарил с чувства.
Пожелавам Ви умение да им се радвате! -
Много мъдри мисли, много ми харесаха, а на фона на това прекрасно слънце, направо са като елексир! Поздравявам те!
-
Да имаш очи - да виждат!
Да имаш душа - да чувства! И чувствата да пораждат чувства в друг. Ражда се изкуство - чрез него общуваме. Благодаря за общуването! -
Благодаря ти, Вили!
Светла душа си ти.
Нека Слънчо е с теб! -
И представа си нямаш, колко ми хареса. Онзи ден като видях картината, си помислих: Ех, да това слънце. Колко много ни дава, как без него, жалко, че и ние не можем нещо да му дадем.
Браво, Тоти. -
Жени, Валя, благодаря!
Нека Ви е усмихнат денят! -
Така е, изкуството е начин на общуване
-
" Споделяме чувства. И няма значение дали те са породени от дълго таена, чиста любов, от възмущението ни за нечовешкото отношение към човека, или от магията на последния танц на падащото есенно лист"...
–––––––––––––
Колко вярно... -
Лиди, благодаря ти!
Когато музиката отваря душата,
душата ражда музика.
Нека ти е пеперудено! -
Благодаря за музиката и размислите ти на нейния фон! Беше удоволствие.
-
Багодаря ти, Скити!
Дано не съм те разочаровал.
Ще помоля Слънчо да освети деня ти,. -
"което чувствам, а аз го казвам на ...
Слънцето."
Вероятно можеш и ми харесаха всички тези мисли!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Коментарът ти е като Слънце!
Хубава и идейна седмица!