Обичаш да ме гледаш как не плача, когато сърцето ми е разбито, когато отново умирам, когато всичко губи смисъл, когато болката е твърде много. Обичаш да съм твоят Казанова, да те прелъстявам, а после да си тръгвам, докато ти задъхано ме гледаш, а после пак... и пак... и пак... и пак... Обичам да разтваряш краката си, а с тях и душата, да те изпълвам с плавни тласъци, докато не различаваш себе си от мен, докато енергиите и душите ни са едно, докато левитираш в моя свят на богове. Обичам да гледам празния ти поглед, когато те целувам скришом по цялата
душа, когато те изпивам цялата, до последната капка, която се стича по крайчеца на устните ми, разширени в неповторимата ми усмивка. Обичаш да те изпълвам все повече с всеки допир, да ме чувстваш все по-силно и явно, да усещаш силата ми, енергията ми, душата ми, как те пронизва и потича вътре в теб, слива се с кръвта ти, загрява вътрешното ти аз. Обичам да слушам стенанията ти и тези на душата, когато влизам и излизам... от теб, от живота т ...