31.01.2024 г., 23:19 ч.
Обикновена случка
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
2 мин за четене
Тя стана рязко от изцапаното легло, забърса изтичащите секрети и намести полата си. След нея се изправи Майора - мускулест мъж с груби черти и режещ поглед. Непохватно закопча ципа на панталона си. Двамата бяха бързали толкова, че забравиха да се разсъблекат, а буквално се нахвърлиха един върху друг с вълчи апетит. И свършиха скорострелно, в своеобразен догистайл. Но Ивон трябваше да се прибира. Вкъщи я чакаше един внимателен и фин мъж. Нейният съпруг Тино. Бяха женени от две години, а той не пропускаше ден да не й поднесе цветя. Всяка сутрин, докато тя още се протягаше в леглото, изникваше пред нея с поднос в ръце, а на него - димящо кафе и топъл сандвич. Говореше й най-ласкавите думи. Усмихваше й се мило и влюбено. Обгрижваше я както никой друг. Нима това е любовта? - мислеше си Ивон. Приличаше й по-скоро на златна клетка, може би и заради модерния и лъскав апартамент, в който живееха. Освен това бе започнала да асоциира Тино с добре обучен камериер. А самката в нея се отвращаваше от ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Младен Мисана Всички права запазени
Предложения
-
-
Привет! Реших да ти напиша писмо, просто ей така, исках да поговоря с някого, който със сигурност ще...
-
С ревността все спорим- не долюбваме се двете! И какво да си говорим, като все сме си сърдити? Ревно...
-
Стори му се, че Диди бе пораснала по време на неговото гостуване в странната къщурка. През прозореца...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
