Обрати
Минутите изтичаха. Облегнат на вратата, очаквах с нетърпение да видя лицето, което подкосяваше краката ми и правеше движенията ми ужасно тромави. Никога до сега не бях изпитвал такова усещане. Бях си я спечелил честно. Борех се за капчицата внимание, въпреки че точно когато мислех, че съм изгубил всякакви надежди, тя ме забеляза. Използвах всякакви оръжия за любовта ù. Тя дори не знаеше колко ниско бях стигнал, за да бъде моя. Откровеността, която за мен бе свята, се изпари, точно като утринна роса. Нямах избор. В днешно време кой не си служи с измама? Така че, нямах угризения. Та нали беше моя.
Вратата се отвори и най-лъчезарното лице ми се усмихна.
- Ще тръгваме ли? Аз съм готова. Взе ли го с теб? - попита ме Ана, като очите ù бяха изпълнени с нетърпение.
- Да. - Казах омърлушено. Нетърпението ù ми напомни за нещо, което исках да съм забравил.
- Добре, тогава да тръгваме.
Бях щастлив, че ще бъдем заедно уикенда, но не трябваше толкова от рано да ми напомня що за чудовище бих се превърнал заради нея.
Вървяхме мълчаливо всеки със своите си мисли. Бях уредил малка вила в планината. Далече от всички и всичко. Само тя и аз. Това ме тревожеше. Ами, ако се случеше нещо с нея. Имах познат лекар, който ми изясни точно какво щеше да е влиянието на морфина върху тялото ù. Но имаше винаги опасност. Това, че бях се съгласил на щурата идея на Ана, да опита нещо различно, ме караше да се чувствам не човек. Дълго обмислях дали да не променя плановете ни, но бях сигурен, че ако не го получеше от мен, щеше да го открие другаде.
Изпивах лицето ù с поглед, опитвайки се да разбера истинската причина за желанието, което имаше към морфина. Но това ангелско лице никога не разкриваше реалните си чувства. Риск бе да съм с нея, но и без нея не виждах смисъл в живота си. Вечерта се очакваше да бъде романтична. Бях подготвил всичко. Едва потисках желанието си към нея. Толкова нежно ухаеше кожата ù на люляци. Можеше спокойно с един невинен допир да ме подлуди.
- Какво си мислиш? - попита ме Ана.
- Дали не е правилно да го отменим. Когато сме сред хората, в града, да опиташ. Страхувам се за теб.
- Категорично, не! Искам сега. Ако ли не, си тръгваме. Кое те притеснява? Имаме кола. В случай, че ми се случи нещо, не сме толкова далече от града. Аз съм сигурна, че всичко ще бъде наред. Ти ще опиташ ли с мен?
- Не те разбирам. Ако ти си зле, и аз съм зле, как изобщо бихме могли да се измъкнем? Все още не съм си изгубил ума. Далеч са от мен тези опити към непознатото и при това опасно.
- Добре, хайде да не спорим отново. Нека си изкараме добре.
Пристигнахме и аз се запътих да запаля камината. Ноемврийските дни тук в балкана си бяха направо зимни.
Тя се разрови в чантата и изкара бутилка червено вино. Очите ми се разшириха от ужас.
- Да не си и помислила, че ще ти позволя да пиеш. Или едното, или другото.
- Добре де, не се сърди, взех го за теб.
- Така може.
Целунах студеното ù носле и разбърках дървата, надявайки се, че може би по-бързо ще се стопли. Тя сякаш вреше. Свали якето си и зачака с нетърпение.
- Виждам, че те е страх. Кажи ми къде е и сама ще си го сложа във банята. Даже няма да разбереш. Не се тревожи. Виждам го в очите ти. Всичко ще бъде наред. - опитваше се да звучи успокоително, но нещо в гласа ù я издаваше.
Познавахме се повече от година и можех да разбера поне кога се опитваше да ме излъже.
- Добре. Морфинът е в сака, в джобчето отпред. Вземи го и прави каквото искаш.
Обърнах ù гръб и продължих да гледам във вече горящата камина. Отпих глътка от червеното вино, което сякаш се разпръсна по всяка клетка на тялото ми. Затоплих се и свалих блузата си. За моя изненада, тя не се забави изобщо. Когато се появи гола пред мен, с поглед, реещ в пространството, ми беше трудно да преглътна желанието си. Опираше се в мен, оставяйки по кожата ми горящи от възбуда следи. До сега не бяхме стигали до такава близост и се почувствах малко засрамен. Очаквах, че аз ще съм този, който ще я подлудява, а май се получи обратното. Мразех се, че не мога да се спра. Та аз се възползвах от заблуденото ù състояние и това можеше да се сравни с насилие. Но тя не го приемаше така. Желаеше ме също толкова силно, колкото и аз.
На сутринта, когато преработвах магията от предната вечер, си спомних за нещо.
- Искам да те попитам, но искам да бъдеш откровена с мен, Ана.
- Питай. - каза Ана, някак щастлива и унесена, приготвяйки сутрешната ни закуска.
- Нараних ли те?
- Защо така си мислиш?
- Очите ти бяха пълни със сълзи.
- А, това ли. Не, не си ме наранил, може да е било от действието на морфина. Знаеш ли, искам да ти благодаря.
- За какво?
- Няма значение, просто искам да знаеш, че съм ти благодарна. Но и за да бъда откровена с теб, бих искала връзката ни да приключи до тук.
Очите ми се разшириха и изпитах остро пробождане в гърдите си. Настъпи мълчание. Обмислях точно как да задам въпроса си, но тя ме изпревари.
- Не е в теб вината, в мен е. Преди две години ме изнасилиха, оставяйки ме в окаяно състояние. Не мисля, че съм готова за връзка, и то сериозна. Вредя ти, не разбираш ли. Ти си прекалено добър с мен, а аз просто се възползвам от това, за да те нараня. Чувствам се отвратително и това не може да продължава повече. Надявам се да откриеш някъде другаде любовта, но да знаеш, че аз съм най- лошият ти избор.
Това беше последният път, когато я видях...
© Елeна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, baijim (Бай Джим)
-
-
Благодаря ви!
ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров-)
ananel (Нели ) -
Много затрогващо и силно!
Трудно е да надмогнеш страданието и болката...
Поздрави, Елена -
Изпитание на чувствата... морфинът е известен с въздействието си върху болката, вероятно затова героинята го е избрала. Но и той не е способен да изтрие болката от спомена, така че финалът е съвсем закономерен.
Добре написана история. -
Приятно посещение! Благодаря и поздрав сърдечен от мен vita65 (Виолета Арнаудова)
-
Поздравления, Лени, за хубавия разказ!
-
Благодаря ви:
donkooooo (Донко Найденов)
Apokaliptiks (Апокалиптикс А)
странница (Сеси )
nininini (Нина Иванова)
Поздрави сърдечни и радвам се, че ви хареса!!! -
Страхотен и много реален разказ. Зависимостите към нещо без значение какво пречат на човек да води пълноценен живот!
-
Грозната реалност представена изключително добре от наистина талантлив човек. Браво.
-
Разказваш страхотно! В текста ти има казани толкова много неща! Поздрави, Ели!
-
БЛАГОДАРЯ ТИ Rimoza (Кръстина Тодорова) Радвам се, че ти хареса! Поздрав сърдечен и спокойна вечер!
-
Много талантливо написан разказ, с много актуално послание!
В живота често се разминаваме с тези, които най-малко
заслужават това и няма отговор, който да обясни необяснимото...
Възхитена съм, силно въздействащ на читателите и запомнящ
се разказ, в който с голямо художествено майсторство е
показана съвременната ни дествителност, без грим и без
идеализиране, такава , каквато наистина е - алогична и
непредсказуема, не се подчинява на правила и логика...
Поздрави за талантливата авторка! БЪДИ!
-
Благодаря ти, Антонио за посещението! Радвам се, че предизвиках интерес,а колкото за жените те са непредвидими поне аз така мисля. Като жена съм наблюдавала доста мои приятелки, които с битка се борят за любовта на този, който не им обръща внимание, а подминават този който ги въздига на пиедестал и ги благослови. Странно, но то и животът е странен и всичко което ни заобикаля също. Поздрав сърдечен!
-
Благодаря ви Весе и Роси светъл да е денят ви! Прегръдка и сърдечен поздрав!
-
Умееш да пишеш вълнуващо, Ели!
-
Сърдечен и от мен, Илко! Благодаря за посещението! Зарадва ме
-
Hercule (Христо Иванов) Благодаря ти бате Ице!
MarinTachkov (Марин Тачков)Поздрав! -
Много зобре си го написала. Браво!
-
Поздрав!... И по-малко сълзи!...
-
Благодаря ти Петя! Поздрав Сърдечен! Радвам се, че ти хареса!
-
Хубаво пишеш,Ели...
Понякога си изхвърляме върху някой добър човек душевния боклук...за да го рециклира сигурно,кой знае... -
Благодаря ви за посещението! Лека и приятна вечер от мен.
vodoleia (Водолея )
oksimoron (Пиерлуиджи Казираги) -
Реалността често е жестока!
-
Благодаря ти ZAPP (Запрян Колев) Поздрав сърдечен и от мен!
-
Хареса ми!Поздрав!
-
Поздрави НИКИ!!!
-
ох!!!
-
Благодаря ти, Peach (Любов ) Сърдечен поздрав и от мен!
-
Благодаря ти Магдалена! Поздрав и светъл да е денят ти!!!
-
тъжно...
но отразява събития от реалността...
а тя почти винаги е печална...
хубав разказ, Елена...сърдечно.. -
Благодаря ви, че се отбихте и че ви хареса! Поздрави сърдечни на всички и приятен светъл ден!
линасветлана (Светлана Караколева) Така мисля и аз, Светле!
Rimoza (Кръстина Тодорова) Радвам се че те докоснах, Кристина!
voda (Елица Ангелова) Ели предполагам, че в такива случаи всеки приема продължението по различен начин. Искрено се надявам да има случаи в които след преживяното да имат силата да продължат напред. -
Поздрав, Ели! Пътят събира и разделя за да преобърне душите...!
-
Много тъжен финал, но запомнящ се разказ,
написан много талантливо от много талантлива
авторка, която притежава дарбата да се докосва
до сърцето на читателите! ПОЗДРАВИ! -
Не разбирам много лирическата: при подобни случаи би трябвало да се отвращава от секс, а не да отхвърля дълбоки чувства.
Но и въздействието на морфина ми е непознато, та трябва да се доверя...
И все пак – дрогата не е разумният изход.
Интересно ми беше да прочета нещо, толкова далечно от познатата ми реалност.
Поздрав, Елена!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
