http://vbox7.com/play:98384d6f
Стоя пред счупеното огледало и се взирам в онзи образ отсреща.
Образ разделен на хиляди късове парчета и всеки е различен, различна форма,
различно излъчване, различни чувства.
Всеки е чувал историите за живота и всеки знае колко труден може да бъде той.
Колко несправедлив и жесток може да бъде към самия теб. Но аз се вглеждам в образа и виждам сърцето си. Надниквам в душата и там намирам всички отговори.
И имаше решение, зад всяка невъзможна цел, за всеки съществуваш проблем, зад всяка непреодолима пречка. И имаше надежда зад всяко отчаяние, зад всяка изгубена вяра. Имаше любов във него, която бях готова да дам, да раздам, да почувствам, но живееше и страх. Страх от онова минало, в което хиляди пъти бе наранявано и не искаше да се доверява отново. Не искаше пак да страда.
Виждах душата. Бе превърната в развалина. Нямаше нищо вече в нея. Една огромна празнина, потънала в мрак и тъма. Дупка, запълнена в пепел. Мирис на дим от изгорелите спомени. Мирис на б ...