- Катя!? – учудено и питащо каза той името ù - здравей! Какво правиш тук?
- Няма ли да ме поканиш?
- Разбира се. Заповядай, влез! Тук е такъв безпорядък – и Виктор започна да прибира разни неща по шкафове и чекмеджета – Седни. Вино?
- Може, благодаря.
Тя се огледа и всичко ù се стори много странно – тъмно, потискащо, малко зловещо.
- Това, което звучи, е джаз, нали?
- Да, обичам джаз. Ти какво предпочиташ?
- Интересно – все едно се сваляме и сега си опознаваме вкусовете – засмя се Катя. И продължи – аз ли какво слушам? Хм... А на теб какво ти харесва в джаза?
- Не зная. Имам чувството, че ме пренася в друг свят, че аз ставам друг...
- Знаеш ли, скоро четох нещо за извращението на музиката. И джазът беше почти анатемосан.
- Някои хора не приемат различното. Зная, че не всеки харесва този стил...
- И на мен ми е странно. В повечето случаи ми прилича на някаква сбирщина от звуци, абсолютна какофония. ...