Ще оцелея и този път, пък за следващия ще му мисля, като му дойде реда. Омръзна ми от оцеляване. Изглежда обаче сме нация от сървайвърчета. Всеки има някакво оцеляване в програмата. Река ли да си отворя устата да споделя, тутакси се оказва, че проблемът ми е нищо и никакъв, ню-ню! Аз съм от оцеляващите, не от оплакващите се.
Всеки, който гледа отстрани, смята, че съм пример за желания живот - родила съм се където трябва, когато трябва, изучих желаното училище (от всички, с изключение на мен), после университета... Винаги получавам желаната работа без никакви усилия - нужно е просто да се явя на интервюто - действам им като хипноза - харизматична съм си, кво да се правя. Семейството ми - то си е жив пример за любов и разбирателство (ако не слушаш под прозореца, разбира се). Приятелства, класа, стил... Имам всичко!
Неприятности ли? Никога! Не и на мен! Не позволявам да имам неприятности. Макар непрекъснато да се оплаквам, че имам неприятности, но това е манипулативно. Израснах по софийск ...