Винаги трябва да има елемент на изненада!
Няма да си споделям колко години съм семейна, защото някой със слабо сърце няма да издържи. Това е все едно да се съблека чисто гола пред мъжа ми на светло, той с това болно сърце... О, идейно, ако много ме нерви ще го направя! За да си запазя брака използвам фантазията си. На мъжа ми винаги трябва да му е интересно, по възможност, с мен. Той знае, че от мен може да очаква и неочакваното. И седи, горкия, за да види какво още ще ми роди главата. Абе интересно му е с мен. Пък и аз съм му казала: ако иска развод, ще отида в съда и ще кажа, че много го обичам и не мога точно сега да го напусна. Той затова и не опитва, защото такъв сериал ще му разиграя, че му е бедна фантазията. Абе винаги трябва да има елемент на изненада, като любимите ми разкази с неочакван край.
Пример.
Прибира се любимият ми, за сега първи съпруг, късно, по малките часове и си е подготвил къс разказ защо е закъснял. Обикновено аз или се цупя, или му вдигам лек семеен скандал. Грандиозните скандали, както сте чували, се вдигат за глупости. Понякога обаче за разнообразие му казвам:
На него му става криво, а на мен ми е гот, че той сигурно цял час си е измислял какво да ме излъже и аз - хак и го прецаквам. Люс - десет метра встрани... от замисленото! Друг път пак закъснява. Влиза, а аз му се мятам на врата и почвам да го целувам.
По-рано като се скараме, аз съм голям инат и не му говоря по цял месец, а мога да издържа и повече. И права или крива няма значение, винаги той пръв проговаря. Да обаче вече ми е скучно да мълча толкова дълго, а и за разнообразие или заради склерозата, аз първа му се мятам на врата. Той е виновен, но аз на третия ден съм забравила за какво сме се карали и заради разнообразието му се меткам на вратлето. Той ме бута и мърморка:
Винаги като се събираме с моя компания, той все ме ръга да си тръгваме. И вместо да седим до три-четири сутринта, си тръгвам заради него към два-три. Веднъж ме заведе в неговата компания и на мен ми доскуча и му казвам да си тръгваме, а той, знаете ли какво ми отговори? „ Да видиш сега на мен какво ми е!" А, не е познал! Събувам си аз обувчицата и си мушкам краченцето в крачолчето му. Той ме поглежда странно, а аз му намигам. Тръгваме си почти веднага. В асансьюра се целуваме като влюбени. Отключваме, влизаме и докато той се съблече, аз съм си легнала и съм заспала. „Защо ме излъга" - ме пита той. Нещо да съм му обещавала?! Ето така си живееме с милото ми... не ни е скучно, но кой ти признава?!
© Светлана Лажова Всички права запазени