АЗ БЯХ НА 20, А ТОЙ НА 30, ЛЮБОВТА НИ БЕ ИСКРЕНА И ЧИСТА КАТО
КАПКА УТИННА РОСА, ОВЕСИЛА СЕ НА ЛИСТОТО НА ЛИЛАВА ТЕМЕНУЖКА, С БЕЗБРОЙ КРАСИВИ ВЕНЧЕЛИСТЧЕТА
И НЕВЕРОЯТНО КРАСИВИ ТИЧИНКИ, ПО КОИТО ИМАШЕ ПРАШЕЦ, КОЙТО ХИЛЯДИ ПЧЕЛИЧКИ СЪБИРАХА И ПРАВЕХА ОТ НЕГО НАЙ-СЛАДКИЯТ И НАЙ-
ВКУСНИЯТ МЕД В ЦЕЛИЯТ СВЯТ.
ВЪПРЕКИ, ЧЕ СЪДБАТА НИ СЕ ОПИТА ДА НИ РАЗДЕЛИ ОКОЛО СТОТИНА-ДВЕСТА ПЪТИ,
И ТО ПО НАЙ-БРУТАЛНИЯ И БЕЗКОРИСТЕН НАЧИН, ЛЮБОВТА НИ ОЦЕЛЯ, ЗАЩОТО БЕШЕ ПО-СИЛНА И ОТ БОГА,
НОЩТА БЕШЕ ДЪЛГА И КРАСИВА, ЛУНАТА СЕ БЕ СПРЯЛА В ГОРНАТА ЧАСТ НА НЕБЕТО, НИ ПО-ВЛЯВО,
НИ ПО-ВДЯСНО, А ТОЧНО В ЦЕНТЪРА, БЛЕСТЕШЕ С МОЩНАТА СИ СВЕТЛИНА, ОЗАРИЛА С ЛЪЧИ И НАЙ-ДАЛЕЧНАТА
ПЛАНЕТА ОТ ГАЛАКТИКАТА, СЪЩО КАКТО НАШАТА ЛЮБОВ СЕ ПРЪСКА БЕЗРАЗБОРНО ПО СВЕТА И СЪБИРА
ВСИЧКИ ВЛЮБЕНИ ЗАЕДНО.
БЯХ ТОЛКОВА ЩАСТЛИВА, ЧЕ ДОРИ И СМЪРТТА НЯМАШЕ ДА УСПЕЕ ДА Я ЗАСЕНЧИ.
КАПКА МАСТИЛО КАПНА НА ЛИСТА, ДОКАТО ПИШЕХ ТОВА И ОТ МАЛКА ЧЕРНА МАСТИЛЕНА ТОЧИЦА, ...