Огледалното тиктакане на часовника безутешно отброяваше ударите на пулса му. Колкото повече се заслушваше в този досаден звук, толкова повече осъзнаваше, че не оставаше много до края на живота му. Всеки удар монотонно се забавяше, а в ушите му часовникът започваше да спира времето.
- Значи това е да умреш… - чу гласът в съзнанието му как тихо започваше да отброява последния удар на сърцето му. Часовникът все по-бавно движеше стрелките си сякаш в очакване на сетния край.
Последен удар и тъмна тишина.
*****
Ароматът на сутришно кафе вече се разнасяше от кафе машината, когато Майкъл запали втората си цигара. Той никога до сега не беше влагал усилия в това да промени рутината си, затова взе позната чаша, с познатата течност, разположи се на познатото канапе и загледа познатия хоризонт виждащ се от прозореца му. Всичко това му струваше известна доза усилия, пари и две години от живота му. А сега му се струваха като най-досадното начало на деня.
Преди обаче да тръгне за работа, Майкъл трябва ...