Интуицията му и този път не го подведе. С много безсънни нощи и още повече труд от страна на двамата съдружници, романът на Бети стана факт. На края на силите си и почти там на средствата, „Животът е дар с уговорка” нетърпеливо чакаше своята премиера. Всичко подробности около представянето бяха уредени, оставаше само Нейтън да каже на майка си, че след два дни романът ú ще посреща своите читатели и тя трябва да присъства на неговото раждане. А доколкото я познаваше и фактът, че нито една от нейните книжки с поезия не беше видяла бял свят в по-голям мащаб от колежки и приятелки, това щеше да е най-трудната част от плана му.
Въоръжен с първото копие на романа и цял арсенал аргументи и отговори на това, което очакваше, Нейтън се отправи към любимият им ресторант за семейни срещи. Нарочно беше подранил. Седна в закътаното сепаре и постави красиво опакованата книга в подложната чиния на местото, където щеше да седне майка му. Поръча от най-доброто вино и зачака. Бети беше точна. Прегърна си ...