Новината за летящият старт на новото издателство бързо се разнесе. С няколко добре преценени хода, малко помощ от приятели и очакваното финансиране от банката, Нейтън и чичо Чарли успяха да вдигнат „старата дама” на крака. Сградата беше ремонтирана и разширена, издъхващата техника бе подменена, а с времето и с разрастването на дейността започнаха да назначават персонал. Двамата бяха страхотен тандем. Младостта и енергичността на Нейтън перфектно се допълваха с мъдростта и знанията на чичо Чарли. С времето станаха толкова близки, че се разбираха само с поглед, а Нейтън все по-често гледаше на възрастния мъж като на баща. Чарли от своя страна се държеше точно като такъв и го подкрепяше на сто процента. Интуицията на Нейтън продължаваше да работи като часовник. Всяка идея, която се зародеше в главата му се превръщаше в печеливша, а Чарли беше най-стабилната му опора. И дори по някога да го мъмреше за бързите обороти, на които живееше, пълната отдаденост на работата, липсата на личен живот ...