,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - девета част
Таксито спря в един от крайните квартали на града. Около мен имаше голямо пространство от неподдържани тревни площи, а в средата на тях – ограждение със зелени дървени бараки в него. Не ми се видя Шопа да беше толкова пиян снощи. Погледнах листа на който беше записан адреса и със съмнение попитах шофьора на таксито, дали е сигурен че това е мястото.
- Момче, от двайсет години съм на такси, мислиш ли, че няма да знам къде те карам? – отговори ми с преправена обида в гласа си.
Платих му и слязох от колата. Огледах се отново, но освен тези бараки, в близост нямаше други сгради. Прибрах листа и се запътих по нескопосано чакълирания път към металната врата на заграждението. Точно преди да влезна срещу мен изскочи едно куче и злобно започна да ме лае. Чу се глас.
- Цезаре, не бе! Млъкни бе, мастийо проклета!
Веднага след гласа се появи един човек в предпенсионна възраст. Замахна с крак към кучето и Цезар изчезна. Доближи се до мен.
- Кажи бе м ...