,, Ограбен живот,, - вулгарен роман - осма част
Когато слезнах на автогарата в Хасково, се огледах за такси. Не знаех адрес, но предполагах, че като кажа на шофьора къде искам да ме закара, нямаше да има проблем.
- Трябва да отида до полицията – казах като се настаних в спрялото на помахването ми такси.
- Коя полиция?
А сега де!
- Ами сградата на полицията, как каква? – казах учуден на въпроса му.
- Ама районно управление ли е, какво?
- Дирекцията, областната дирекция, извинявайте аз…
- Аааа това е друго вече. До парк Лебеда, нали?
- Ами не съм от тук, но предполагам, че сградата е само една?
- Да бе, да бе, там е – включи на първа предавка и потеглихме.
Гледах през страничното стъкло на таксито. Отвън умислени в грижите си, забързано вървяха хора. Сигурно мислеха за дребните битови проблеми които в очите им изглеждаха огромни. Дали ще им преведат навреме заплатата, ще вземат ли аванс, ще ги повишат ли в службата, а всъщност не си даваха сметка колко са щастливи. Не си даваха сметка, ч ...