Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 15-та част
Шофьорът на автобуса направи поредната маневра, за да паркира на сектор пристигащи на автогарата в Нова Загора. Седях някъде по средата на рейса, седнал на седалката до прозореца и гледах навън. Времето беше прекрасно. Слънчево, приятно, весело някак си. Хората спокойно заслизаха през предната врата на автобуса и потъваха в прашния асфалт, който се разстилаше като огромен, стар и раздърпан килим по целия паркинг. Някой ги посрещаха с усмивка, други само се оглеждаха и продължаваха по познатия си път, а трети все още се ровеха в багажното отделение за да вземат багажа си. Аз още не бях станал от мястото си. Краката ми тежаха като, че ли бяха от олово. В ръката си стисках вестника, който бях купил преди да се кача на автобуса в Пловдив и който дори не бях отгърнал. През целия път си задавах въпроса ,,Как и какво?,, Как да започна? Какво да й кажа? Какво да й обясня? Как така изведнъж решавам, че трябва да се разделим? На нито един ...