,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - шеста част
Посрещнах слънцето, седнал на пластмасовия стол на терасата, пепелникът до мен преливаше от фасове. Цяла вечер се лутах из спомените си, връщах лентата назад, но не стигнах до никъде. Не бях мигнал цяла нощ, чувствах се изтощен до краен предел, емоционалното ми състояние беше пред разпад.
- Ти да не спа тука, бе? – Владо беше излезнал на терасата без да го усетя.
- Не съм спал изобщо – отговорих и разтрих слепоочията си с ръка.
- Е ‘що? Оная да не ти е била пак шута?
Нямах сили да му обяснявам каквото и да било, а и никакво желание, честно казано.
- Владо, днес ще трябва да се справяте без мен. Не мога да мръдна, вярвай ми.
- ‘Що бе, к’во ти има? Кажи поне да знам защо не си на работа. Ако Петър мине, какво да му кажа?
- Кажи му, че съм болен и толкова. Или измисли каквото и да е там.
В това време започнах да чувам и другите колеги в стаята. Влезнах. Младен беше седнал на леглото и се прозяваше. Когато ме видя, каза едно ,,Охо,, стана и т ...