30.01.2015 г., 7:45 ч.

Ох, пак заглавие 

  Проза
548 0 6
2 мин за четене
Имам една цигара. Онази, последната. Кашето от шкафа над хладилника. Изсъхнала е милата, като мушкатото на баба ми, която умря и нямаше вече кой да го полива. А мушкатото деяни много. На суша. Седя и я гледам (цигарата де, бабата няма как). Да те пуша ли или да скокна до магазина за още една бира? 'Щото цигара на сухо е като боб без люта чушка. Сутляш без канела. Таратор без чесън.
Та, в крайна сметка, огладнях.
Мъдри се една леща на котлона. И сиренце има. Тюююю, пустото сирене с лещата ми го натресе една... позната. Хубаво си беше само с джоджен. Евтинко.
Да пуша или да не пуша?
Тая, същата позната, едно време ме накара да сменя чудесните, памучни гащи на баба с едни сиджимки в задника. Хубаво си ми беше и топло, докато не се огащих във въженца. И ме заведе да ме оскубят като кокошка, щото въженцата не се виждали. Винаги има първи път да останеш по гол задник. Японците не го разбират и до ден днешен. Редовно гледам азиатско порно.
Сега, 20 години по-късно, си седя, оскубана и измръзн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Даскалова Всички права запазени

Предложения
: ??:??