Оковите на душата - ІV
Абдулрахман Акра
--------------------------
Седна на масата и включи телевизора, докато погледът му проверяваше телефония апарат от миг на миг, в очакване кабела да му донесе отново вълшебния й глас. А минутите минаваха като дълги дни без да звъни апаратът.
Отиде при телефона, вдигна слушалката, за да провери сигнала, после провери кабела дали е включен или не, усили звука до максималната точка и седна отново на масата, опитвайки се да следи едно предаване.
Пръстите му чукаха по всичките цифри на дистанционното, за да обходи с погледа си различните телевизионни канали. Накрая изключи телевизора.
Часовникът удари 23 часа, показвайки загубата на надеждата му. Запита се защо не му даде и тя телефонния си номер?
- Край, време е вече да се вразумя... Не може да се превърна в тинейджър на 30 години... Не бива просто, не ми отива. Толкова сериозен мъж съм бил през целия си живот, имам семейство, с което водя сравнително спокоен живот. Вярно, че любовта избледнява с тече ...