И това е като да разбереш, че принцът на белия кон никога не идва (или ти се налага да го чакаш прекалено дълго), защото в повечето случаи идва само конят. Но нас това не ни устройва! Все пак и ние си имаме изисквания и те не са никак малко! Да не говорим колко е висока летвата в конното надбягване... тогава става една... трополеща какофония. И в крайна сметка и без кон/е си оставаме.
По някое време на трасето се чува конски ход и ние за сетен път се изпълваме с надежда, че "ето го, това вече ще е моят принц!!!!", изправяме си и... ами не е. Оказва се, че е просто обяснението на липсата и на принцове, и на коне: а именно -
принцове на бели коне няма, затова хващай първия с магаре!
Ами ако и това вече не ни устройва? Даваме си обещание, че няма да оставаме непорочни до 25, но накрая май така се оказва. Но и това не ни се нрави. Тогава какво правим? Избираме принцеса? Не, би било прекалено дори за нас самите.
И разбираме, че времето не се връща, миналото не се връща, и това, което искаме ...