ОКТОМВРИЙСКИ ДЕН
Беше едва пет часа и вече се стъмваше, нещо обичайно за средата на октомври. Паркът пустееше, по езерото се носеха листа, попадали във водата от дърветата, в очакване на превръщането си в каквото там се превръщат. Не ми се прибираше, не, че съм някакъв самотник или човек без близки и приятели, просто обичам есента и исках да и се порадвам още малко, преди да се прибера у дома. Седнах на една влажна пейка и запалих цигара, бавно изпусках дим и мислех за нещата, които ми се бяха случили през деня. Първо, още сутринта успях да се скарам с прекия си началник, докато му обяснявах, че конят се впряга преди каруцата, второ - компютърът ми изпуши и почти нищо не свърших, а Бог ми е свидетел, повечето неща бяха спешни, трето - в кафето на обяд някакъв тип положи стоте си килограма със страшна сила върху чисто новите ми ,,Док Мартинс'', което ме накара да се върна в близкото минало, когато с приятелчетата си организирахме състезания по продължително псуване, без повторения. Реши ...