Живял някога един момък на име Томас. Той ходел с баща си за риба, връщали се с богат улов, а когато имали и повече, продавали на пазара.

            Един ден царят минал от там и купил от рибата им. Тя тъй му се усладила, че казал да наредят на момъка и неговия старец всеки път, когато имат улов за продан, да го доставят в двореца.

            С течение на времето момъкът започнал да трупа богатство – след няколко години вече наел хора и лодки, доставял риба на царя и забогатявал все повече и повече. Започнал обаче да лъже и мами хората, които му вярвали. Когато някой му поискал пари, за да има с какво да живее, той все се правел, че няма и не давал на никого.

            Минала година. Един ден при него дошла жената на негов братовчед и го помолила за заем. С огромна мъка в сърцето си тя му разказала за немотията, в която живеели, и за тежката болест, налегнала мъжа ù. Били толкова бедни, че нямали пари нито за лекар, нито за лекарства. Безчувствен, Томас я отпратил грубо, заключвайки сърцето си за нейната скръб.  Две седмици по-късно той получил писмо, в което се съобщавало за смъртта на братовчед му. Станало така, че след погребението призракът на мъртвия му роднина го посещавал всяка нощ и го измъчвал със спомени от миналото. „Може би ако му бях дал пари, той щеше да се оправи” – помислил огорчено Томас. Усетил как е повлечен от властта и богатството, което притежавал, и ужасен от това, в което се превръщал, той отишъл при царя и му казал:

-Царю, оценявам всичко, което сте направили за мен. Цялото богатство и положението си имам благодарение на Вас, но не мога повече. Моля ви за разрешение да се оттегля и да започна всичко отначало...

Царят го изгледал учудено и попитал:

-Ще задоволя желанието ти, ако ми кажеш защо го искаш.

-Как защо, Царю? Усещам как се опиянявам от властта и богатството. То ме засмуква и увива с пипалата си като октопод и не мога да се изтръгна от неговата хватка. Усещам как ставам лош човек и как хората злословят зад гърба ми... И то с право. Искам пак да бъда добър и почтен, както преди.

            Царят бил толкова удивен от думите на момъка, че му дал нова колиба и лодка, за да може да започне започне живота си отначало на ново място.

                                                                              ~*~