Хората казват, че когато го срещнеш, просто знаеш. Светът сякаш става по-ярък, по-цветен. Всички шумове са заглушени. Усещаш вятъра по лицето си. Знаеш. Погледите ви се преплитат за една безумно дълга секунда. Всичко става много бавно, като филм. Потръпваш от присъствието му. Усещаш аромата на парфюма му. Чуваш ударите на сърцето му, докато твоето е спряло в мига, в който си го видяла. И сърцето ти знае, че това е той. Чакала си го толкова дълго, мечтала си за него, сънувала си го. Вървите един срещу друг, не можеш да отделиш очи от неговите, нито той от твоите. На лицето ти се появява онази лека, мързелива усмивка-обещание. Неговите устни също се повдигат нагоре. Всичко е розово, а въздухът прелива от сладостта на любовта. Разминавате се, ръцете ви се докосват съвсем леко. Пръстите му обхождат твоите за част от секундата, оставяйки докоснатото място странно горещо. Отивате в различни посоки. Ти се обръщаш, за да го погледнеш за последен път и виждаш, че той вече те гледа. Още е усмихнат, поглежда те с онзи поглед, който малцина познават. Очите му са лешникови и топли, подкосяват краката ти. Всяка част от теб крещи, че това е той. Цялото ти същество е на ръба на една нова, несъществувала досега бездна. Дори не се двоумиш - направо скачаш. Без парашут, без подготовка. Скачаш, защото знаеш. Това е чувството. Това е човекът. Това е всичко, което искаш. Никой не те подготвя за това, хората само говорят за него от време на време.
Точно така. Хората само говорят. Той извръща поглед, времето се връща към нормалния си ход. Цветовете избледняват, светът продължава да е все така шумен и неприветлив. Той се изгубва сред тълпата, тя сякаш го поглъща целия, без обяснение, без извинения. А ти вече си скочила. И си без парашут. Без подготовка. Разбиваш тялото и сърцето си в края на бездната. От устните ти се отронва само един приглушен стон. Когато го видя ти знаеше, ала той не. И това се случва болезнено много пъти. Безброй много пъти разбиваш съществото си за неподходящите хора. Погубваш части от себе си, които си градила с години. После трудно ги събираш, някои места дори остават празни. Потърпи, постой в бездната, нищо, че е тъмно. тялото ти само ще се излекува. За сърцето ти обаче, не гарантирам. Във всеки случай, надявам се в живота ти да има повече червени ябълки, отколкото зелени.
Защото знам. До гуша ти е дошло от разочарования.