10.07.2013 г., 15:13 ч.

Онзи миг 

  Проза » Други
690 0 4
2 мин за четене
Хората казват, че когато го срещнеш, просто знаеш. Светът сякаш става по-ярък, по-цветен. Всички шумове са заглушени. Усещаш вятъра по лицето си. Знаеш. Погледите ви се преплитат за една безумно дълга секунда. Всичко става много бавно, като филм. Потръпваш от присъствието му. Усещаш аромата на парфюма му. Чуваш ударите на сърцето му, докато твоето е спряло в мига, в който си го видяла. И сърцето ти знае, че това е той. Чакала си го толкова дълго, мечтала си за него, сънувала си го. Вървите един срещу друг, не можеш да отделиш очи от неговите, нито той от твоите. На лицето ти се появява онази лека, мързелива усмивка-обещание. Неговите устни също се повдигат нагоре. Всичко е розово, а въздухът прелива от сладостта на любовта. Разминавате се, ръцете ви се докосват съвсем леко. Пръстите му обхождат твоите за част от секундата, оставяйки докоснатото място странно горещо. Отивате в различни посоки. Ти се обръщаш, за да го погледнеш за последен път и виждаш, че той вече те гледа. Още е усмихн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мия Марс Всички права запазени

Предложения
: ??:??