ОПИТ ЗА ПРИКАЗКА
Не е подходящо за лица под 18 години
Имало едно време един вдовец, който имал трима сина и една ламя, която бил кръстил Стоименка. Беше ги отгледал сам, още от малки. Както синовете си, така и ламята. Обичаше ги много и правеше всичко за тях. Каквото поискат. Единствено му беше трудно с ламята, защото тя, понеже не познаваше други същества освен хората, се мислеше за човек. Колкото и човекът да се опитваше да и обясни, че бърка, тя настояваше на своето.
- Не си човек, бе – казваше й той – Ламя си! Голяма, грозна, люспеста и зелена ламя! Толкова ли не разбираш?!
- Не – настояваше тя – Човек съм! При това жена! С големи, красиви и жълти очи, с прекрасна грапава кожа и чудесен лош дъх.
- Ето бе – казваше пак той, като вземаше едно огледало и показваше отражението си в него – Човек!
После обръщаше огледалото към ламята и обясняваше:
- Ламя! Ти! Да виждаш прилика?
Стоименка кокетно се оглеждаше в огледалото и казваше повече на себе си от колкото на човека, който тя мислеше ...