Опитах се да те обичам. Признавам, че е твърде трудно, твърде болезнено за ранимо сърце като моето. Твърде объркващо и убийствено, но те обикнах. И все още те обичам. Дори болката не успява да убие чувството. Дори самотата не успява да ме накара да те забравя. Дори раните не ме научиха да те мразя. Нищо не може да те изкорени от мен. Нито сълзите, нито тъгата и мрака, нито дните като този. Тази любов е разрушителна. Оставя ме без сила, без енергия. Не ми позволява да дишам нормално, да живея нормално, да обичам нормално. Нищо не е така, както трябва. Всичко е толкова трудно, толкова болезнено и все пак има нещо истинско в целия този хаос. Понякога го чувствам в себе си, сякаш то ме бута и ми казва: '' Давай! Продължавай! Не се отказвай! ''... но понякога го няма, сякаш си убил и последното чувство в мен и съвестта ми ме нарича с лоши имена. ''Глупачка! Какво си мислеше, че ще постигнеш?! Виж в какво се превърна. В развалина... в една голяма развалина '' - крещеше сякаш в очите ми тя.
О ...