Събуждайки се сутринта в очакване на нещо ново, аз усетих, че ще е още един скучен ден... Не ми се излизаше. Това еднообразие, изпълнено със сърдити и надменни лица, ме убиваше, затова реших да се излежавам пред телевизора. Да, но слънцето толкова примамливо препичаше, че сякаш с всеки свой лъч то ме канеше да го докосна. Не издържах - в късния следобед реших да се разходя... Не исках да срещам никой, исках да съм сама, непозната, невидима... Вървейки по улиците, изпълнени с хора, ароматът от цъфналите липи сякаш ме омагьосваше, караше ме да вървя към място, на което не бях ходила с години... Сякаш само там имаше липи...
Свечеряваше се, когато влязох в парка... Все още имаше хора, но те бързаха да се прибират - чувствах се великолепно от това, че ще съм сама... Ароматът от липи ставаше все по-силен, чувствах се замаяна от него, зареждаше ме с необяснима сила... Тези сладки и същевременно странни вълни, които ме обливаха, караха тялото ми да потръпва...
Беше вече тъмно, когато стигнах д ...