Отдавна се каня да отстраня онази паяжина от тавана, защото все гледам нагоре, особено нощем и все чакам нещо да се случи. Разбира се, нищо не се случва и освен това обитателят го няма, но Соня каза, че било грях да се разваля къщата на паяка, защото вещае беда в собствената къща. Поради което таванът се покри с паяжини, но нямам желание да трупам грехове на душата си.
Всъщност, бедата се е случила отдавна, но сега не ми се коментира; май вече се изприказвах. Така че отлагам за пореден път известни инициативи и продължавам нататък. Опитвам се в движение да хвана посоката , но посока също така не се вижда, а движението е за никъде. Определено цикълът се затваря и се оказвам в изходна позиция. За компенсация, купувам онова цвете в саксия, за което говорихме миналия път; нека да спомена, че Соня обича цветята, пък аз все забравям някои дребни подробности, които прибавят към тъгата особена изящност. Окей, сега се налага да представя допълнителни пояснения, относно естеството на тази тъга, ...