∞
> ∞
>
> Бях сигурна, че Ливър никога повече няма да ми се обади след глупашкото ми държание пред вкъщи.
>
> За да се разсейвам от потискащите мисли за сестра ми и Планините, а и за да уплътня времето докато се отправим към неизвестното, реших да отида на някой и друг час по литературно творчество за любители. Не всеки обичаше поезия, сестра ми я презираше, Ниляна и Лавена си падаха само по любовни стихотворения, а някои пък изобщо не харесваха и проза. Аз обаче, вдъхновена от Римън, сметнах че клуб„Драскачът” ще е забавен и полезен начин да прекарвам свободното си време.
>
> Затова тръгнах към първия урок в понеделник доста нетърпелива и развълнувана. Бях прегледала сайта на школа „Драскачът” в интернет (да, името беше доста шеговито, но и достоверно) и от там разбрах, че за затрудняващите се любители мястото може да се превърне в чудесно място за учене, подготовка за изпити или просто четене на някоя книга.
>
> Сградата, в която се помещаваше „Драскачът” беше старинна и наистина кра ...