23 мин за четене
∞
> ∞
>
>
>
> -Не може да е истина!
>
> Дотъм вдигна помръкналото си лице към мен, осветявано само от бледата лунна светлина на пълнолунието и новолунието. Веднага след приключването на часа по литературно творчество бях хукнала към „При Верония”, като даже не изчаках Ливър, който ме извика по име, разтревожен и объркан.
>
> Чаках часове наред клиентите да приключат с храната и разговорите, перонала да си тръгне, оборота да се оправи и когато стигнах до разговор с мама и Дотъм вече минаваше полунощ. С равен, тих глас им предадох какво ми бе разказала Севилиа, а дълбоко в мен тлееше разочарование, че не можех да споделя първо с Римън.
>
> -Не можем да вярваме на някакво момиче, което се държи като умопобъркано – каза майка ми по-умерено – Няма как да приемем за истина едно голословно твърдение, изречено с цел да направи впечатление. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Или когато Краят е Начало