> ∞
>
>
>
>
>
> Ливър дойде да ме вземе от вкъщи в седем часа. Още от сутринта в гърдите ми се бе загнездила тъпа болка, защото знаех, че днес трябва да му кажа, че не можем да бъдем нищо повече от приятели и ако се наложи, да му разкажа и за Малена.
>
> Утре заминавахме за Планините. Мисълта беше невероятно потискаща и едновременно с това почти неосезаемо примамлива, някак парлива и вълнуваща. Докато се оглеждах в огледалото, се опитах да я подтисна.
>
> -Изглеждаш зашеметяващо – каза Ливър, докато ми държеше вратата на колата.
> ...