> ∞
>
> Още две седмици изминаха откакто бяхме дошли в Планините на Забравата. Гледах да се застоявам колкото се може по-малко в къщата. Римън още го нямаше, а Дотъм и Ливър ми идваха в повече.
>
> Днес се събудих от бесния тропот на проливния летен дъжд и най-накрая взех решението, което трябваше да взема много по-рано. Докато плътните струи гореща вода от душа ме обливаха, започнах да си припомням какво се случи в деня след дискотеката в Града на Ориста...
>
> Пиех късното си кафе в ужасно настроение и със силно главоболие. Дотъм се разхождаше, за да прогони лекия махмурлук, а Ливър, облечен само в къси, неоновожълти панталони, тъкмо бе излязъл при мен на терасата. Снощи се върнах първа вкъщи под предлог, че не се чувствам добре. Дотъм се прибра след мен, а Ливър прекара цялата нощ в Града на Ориста в обятията на Октавия. Сега той седеше до мен и кротко пушеше, а лицето му бе одухотворено, спокойно и ведро. Денят беше топъл, свеж, синьото небе бе обсипано с пухкави, бели облачета и с ...