> ∞
>
>
>
>
>
> Сепнах се от един нисък, плътен, но благозвучен глас.
>
> - Скъпа, ехо, скъпа! Чуваш ли ме?
>
> Мъжът шепнеше, тоновете в тембъра му бяха нежни, гальовни, приласкаващи. Очевидно се страхуваше да не ме изплаши. Бавно, с мъка отворих очи и видях пред себе си Сънсет, приклекнал до шезлонга, усмихнат.
> ...