> ∞
>
>
>
> Досега дори не я бях поглеждал истински. Виждах в нея поредното момиче, което вече не беше дете, но още не бе и жена. Тя беше просто дъщерята на моя приятелка, едно симпатично, жизнено същество с детско, почти невинно лице. Двайсет години по-малка от мен, тя не можеше да се превърне в любима, не можеше дори да ме привлече, въпреки красотата си.
>
> Или поне така си въобразявах.
>
> Започнах да пиша за нея несъзнателно, в началото без дори да знам, че стихът е посветен на някого. Но думите, които излизаха под пръстите ми, категорично настояваха да й ги посвещавам, като не се интересуваха от моето мнение.
>
> Първото стихотворение се написа само, а аз едва смогвах да ударя интервала, докато пръстите ми спринтираха по клавиатурата.
> ...