4 мин за четене
Днес ще ви припомня за един позабравен наш герой, за който, признавам си, и аз самия научих вече като курсант във военно училище. При все че с него сме земляци, а родното му село Свежен, е на 20-на километра от моето.
Иде реч за полковник Владимир Серафимов, човека, който не изпълни заповедта на върховното командване и остана да защити току що освободените от него български земи в Родопите.
Голямото уважение и всеобща признателност, която изпитват хората от Чепеларе, Смолян, Устово, Райково, Момчиловци..към полковник Серафимов, са засвидетелствани през 1932 година. Тогава родения през 1860 година офицер е вече на 72 лета. И по случай откриването на паметника на 21-ви средногорски полк, на връх Средногорец е поканен да присъства на тържествата. По целия път е посрещан като освободител. Всичко това разбираме от описанието на Никола Попноев, който пише:
,, Старец, но с бодрост на младеж..На ръце носен при мощно ,, Ура" на хиляди гърла е оставен пред бойното знаме. Кой е тоя щастливец? - с ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация