И на лова на следващата година пак бях гонач. Вървях през гората и си декламирах. Наближавахме пусията. Навлязох в един букак с големи, обрасли с мъх камъни.
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че може да е свиня – защото бяхме почти достигнали до пусията, и съвсем близо пред нас толкова много се гърмеше, и толкова се говореше, че едва ли би останал дивеч наоколо. Все пак измених малко посоката си на движение, за да мина по-близо до този камък. И като го наближих, камъкът изведнъж хукна. Беше дива свиня. Смъкнах пушката и стрелях, улучих я в задните крака. Вече не можеше да бяга бързо и като се спуснах, застигнах я. Опитвах се да застана отстрани, за да стрелям с втората цев в гърдите ѝ, но тя непрекъснато се извърташе с глава срещу мене. И за разлика от глигана, който изпитваше животински ужас, в нея сякаш нямаше никакъв страх. Дори, ако не беше ранена в краката, би ме нападнала.
Като ...