ОЩЕ НЕЩО ЗА ТРИЪГЪЛНИЦИТЕ
Кандидатстудентските сънища на Адриана бяха стресиращи. Сънуваше, че й е зададена тема по абсолютно непозната материя, че вижда на стената на плача срещу името си двойка и други подобни кошмари. В нощта преди изпита почти не спа от притеснение. Унесе се чак към 3 часа и веднага усети нечие присъствие. В следващия момент видя пред себе си младеж на нейната възраст. Чертите му й бяха непознати, но въпреки това беше сигурна, че го е срещала преди. Момчето се усмихна и каза приветливо:
– Здравей, Адриана! Помниш ли ме?
– Ннне, не се сещам кой си, макар че имам чувството, че те познавам...
– Така е, познаваш ме – аз съм твоето другарче от детството, което идваше понякога да си приказвате.
– Но другарчето ми беше въображаемо...
– Неее, съвсем реален си бях, какъвто съм и сега, просто ти не разбираше тогава някои неща. Но сега ще ги разбереш. Като за начало запомни добре, че това не е сън.
– Не е сън... – повтори Адриана, явно объркана. – А, спомних си, ти се предста ...