Решили сме със зълвето да правим референдум след референдум. За всичко ще правим допитване до народа. Например:
„Искате ли да намалим цените на парното?”
Ако около 90% от населението иска, няма как, намаляваме го. Ако са около 50%, ние пак ще го намалим, но с по-малък процент, за да се знае, че ние работим, а не като сме вече по върховете, само леж, па яж. То е хубаво да се лежи и яде, защото като си седнал, по-малко храна поема стомахът, понеже е свит. Нали се знае, че раната прави борбата! При легнало положение може да се приемат по-големи количества. Но! Задължително да има възглавнички, за да не се получи задавяне. Природосъобразен начин на живот и връщане към природата, това искаме ние. Ще помислим и за работа в полегнало положение. По този начин няма как да не преборим безработицата. Може и да станем първи в Европа по заетост. По този въпрос предстои да поработим по-задълбочено, така сме се амбицирали... Че направо сипи по едно за акъла! Казах сипи, та се сетих, че пиене и ядене в полегнало положение се препоръчва след полунощ в празнични и почивни дни. Дори в приказките е така, проучила съм всичко. Каретата се превръща в тиква, хич не е случайно това. Да не може да си тръгне от бала и купонът да продължи. И за на тая Пепеляшка, как ù бяха трите имена и ЕГН-то ще проверя, ù пада кристалната пантофка или каквото е било модерно по онова време в малките часове, защо? За да може да тича боса по тревичката. Така росата се поема от кожата и няма напукани петички. Здравословно е. Масажът на стъпалата е нетрадиционно лечение на редица болести. Чрез този вид масаж се стимулират акупунктурни точки, всяка от които отговаря на съответен орган от човешкия организъм. Няма нужда от мазила и медикаменти.
Помислихме и за лекарствата, всичко трябва да е дар от природата, никаква химия. За сваляне на високо кръвно налягане в малки дози скоросм... лечебна ракия. Ще я пуснем в малки шишенца, във флакончета ще направим и за разтривка. За ниско кръвно – червено вино. Може да го пуснем и на таблетки. Гледам рекламата на единственото ябълково дърво на Лорд Сами, айде, моля, сайдер... Крал Пешо какво вино и ракия прави на село, ама ни е слаба рекламата. Ще наблегнем на това, за да разпространим нашите продукти по цял свят. Пешо преди години много е крал, та оттам му е титлата. Сега вече събира по полето и около дворовете даровете на природата – джанки, сливи, круши. Вече не краде. По-хубава домашна пукница няма в цялата околия. Без захар, натурална, няма химикали, няма есенция. Чиста като сълза. Можеш да се просълзиш, докато пиеш... от удоволствие.
В приказките има примери. Бабата, дето дава на Снежето ябълка. От едната страна зелена, от другата червена. Трябвало е веднага да се сети, че е с нитрати и ще ù стане лошо. Ама не учат днешните младежи. Така че, ще наблегнем и на образованието, и на селското стопанство. Никакви генетично модифицирани организми! Никакви изкуствени торове, само естествени. При Пешо всичко е от природата. По негов патент ще ги продаваме в аптеките като еликсир за кръвно, останалото на чуждия пазар за вина. Ще станем номер едно, щото имаме повече от едно дърво и сме го захапали здраво.

Ами спящата хубавица, дето спала сто години?! Това е друг хубав пример от приказките. Да! Сънят разкрасява, но без храна не може. Колко се издържа без храна? От четири до шест седмици. Без въздух няколко минути, айде, тя е дишала, но без вода?! Два, най-много три дни. Според мен не са ù давали твърда храна, но вода и сокове от прясно изстискани плодове със сигурност, това и на малките е ясно, пък е и принцеса, глезили са я, единствено дете... А и научно е доказано, че не би оживяла до идването на принца, който, според мен, е влезнал в задръстване, но и за това сме помислили, разбира се, по-късно. Едно по едно, започваме от най-важното. А плодовете, както знаете, ферментират и се получава какво?! Винце! Тя затова, като я е целунал оня туткав принц, е поруменяла и е била в добро настроение и здраве. Иначе обезводнена и след толкова сън, щеше да е бледа, със световъртеж и капризна. Болнава един вид. Щеше да му откаже брак, пък и кой ли щеше да я вземе такава поспалива... И щеше да обърка приказката още с първата целувка.
Малко и за потребителската кошничка. Или как да увеличим минималната работна заплата? Значи така! Изхвърляме от кошничето хляба, млякото и други не толкова жизненоважни неща. Намаляваме цените на суджука, луканката, черния и червен хайвер. Еленското филе. Изобщо дивеча. Всяко животно, което е тичало на воля, е за предпочитане пред живеещите в затворени пространства, като обор например. Тези, отглеждани в затворени пространства, са депресирани, страдащи от клаустрофобия, милите. Ние ядем после мляко, сирена, месо и други и после защо сме стресирани и депресирани. От здравословен начин на живот към здравословна храна за хората и животните даже. Мислим! Качваме цените на белия, черния и шарения хляб, безалкохолните... Тогава в потребителската кошница ще влезнат най-купуваните и необходими луканки и хайвери. Ще им се вдигне потреблението. Не може обаче с най-ниските заплати в ЕС и света да се яде толкова хайвер на глава от населението. Ще ни се наложи тутакси да вдигнем заплатите. Измислили сме го! Па като няма хляб, ще си мажете маслото върху луканката. Хлябът като поскъпне, па има банички, историята познава и по-лоши периоди – вместо хляб, пасти са яли, па са оцеляли.
Та на ябълковия сайдер да се върнем. Ще наблегнем на български вина и ракии. Още бай Ганьо е ял полегнал круши. Аристократите в Римската империя как са яли? Полегнали, те така са яли и пили и всичко са имали в изобилие. Прокрадва ми се идея да пробваме и да работим полегнали, но още не съм я развила. Та! Ще направим такава реклама с полегналия аристократичен бай Ганьо, който пие българска крушовица. Може сливова или кайсиева, абе, ще дадем път на българските плодове. Лордът имал една ябълка и каква реклама му направиха, ние какви плодове имаме, направо ще учудим света.
Няколко думи за туризма. Ходихме по селата тия дни с мойто вице. Почерпихме пак опит от приказките. Значи, това „Да почистим България за един ден” се отлага. Това не са боклуци. Те как го мислят, че някой цапа триста четиридесет и няколко дни и хоп - друг ще дойде... да ни обърка плановете. Понеже селският туризъм у нас още не е много добре развит, няма карти, обозначени пътеки, табели, хората са прибегнали до приказката за Хензел и Гретел. При по-далечна дестинация в българските планински райони, нашите гидове са оставяли по някой предмет, за да могат в късните часове да се ориентират за връщане. Строителни отпадъци ви насочват, че вляво от тях, наше ляво, е шкембеджийница „Махмурлук”. Да не се бърка с левица, десница и плесник, става дума за посоки, нещо като север-юг, изток и запад нямат нищо общо. Махнете отломките, и?! Не може така, това е специална маркировка. Хем е ориентир, хем да се види, че в тая страна се строи. Как ще разберат чужденците, че кипи живот, ако всичко е подредено и нагласено. Докато не направим карти, табели, брошури, нищо няма да се пипа. Като видите найлонови торбички, консерви и обгорели дърва, значи сте на точното място за пикник сред природата. Няма ли ги тези специално подготвени обозначения, ще се лутате да търсите подходящо място. Не палете огън на други места, освен на обозначените. Те се виждат отдалече и са почти навсякъде из нашите планини. „Да изчистим... па и за един ден?!” Толкова хора години наред са се трудили, те... Без тия!
За алкохола споменах ли?! Нищо, има време.
И да не забравя! Ние подкупи не сме взимали и засега няма да взимаме.
- Ти взимала ли си подкуп? - я питам.
- Не! – категорично ми отговаря зълвичка.
Тя ако е взимала, така ли категорично ще отговори?! Поне ще се замисли. Аз тези десет лева, дето ми ги даде Пешо, няма какво да се обяснявам. Върнала съм му ги сто пъти. Миналия път му дадох една кора яйца, свекър ми гледа кокошки и бутилката домашна ракия, дето му я занесох, да не се прави. Ако го спомене пред медиите, това е само компромат, от мен да го знаете! Много са завистливи някои хора, ама нали не съм злобна и злопаметна... Петте лева върнах ли му, ама на мен не са ми спешни, така че...
Айде, и весело изкарване, както е казал поетът. А и за културата ще поговорим следващия път. За алкохола споменах ли, нали сме от партия „Чук и сърп”?! Ще засегна и този въпрос. До нови предизборни срещи, мили мои гласоизбиратели и подаватели! Кой каквото подаде, все ще е добре.