„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“, Матей 5:6.

Обикновено хората се притесняват за хляба и водата, но тук от Божието Слово разбираме, че  по-важни са духовните благословения. Затова и Христос говори за глад и жажда за правдата. Още в Исая 55:2  се казва: „ Защо харчите пари за онова, което не е хляб и труда си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо и душата ви ще се наслаждава с най-доброто“.

Ако у един християнин няма глад по Бога и Неговата праведност, той умира духовно. Хората, гладуващи и жадуващи за правда, се стремят ревностно тя да присъства  в собствения им живот. Те жадуват да видят едно честно и справедливо общество, една действена и свята църква. Този глад обикновено се притъпява от светското безпокойство, стремежа за богатство и житейски удоволствия. Затова е много важно да сме чувствителни към изобличаващото действие на Святия Дух.

Гладът и жаждата за правдата е необходимото поведение на истинския християнин. Благословени са хората, които гладуват и жадуват да вършат Божията воля, защото Бог напълно ще ги насити. Те ще се нахранят изобилно в бъдещото господство на Христос, тъй като тогава ще царува правдата, а покварата ще отстъпи място на високите морални норми.

 „ Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост“,  Матей 5:7.

Милостив, значи  проявяващ активно състрадание, помощ на нуждаещите, когато те не могат сами да се справят. Тук Господ говори за всекидневното милосърдие, без което християнският живот не може и за милостта на онзи бъдещ ден, когато „всекиму работата ще стане явна каква е“,  1Коринтяни. 3:12-15.

Това е Божествена добродетел. Бог ни показа милост,  чрез спасителното дело на Христос, като ни пощади от наказанието, което нашите грехове заслужават. Когато проявяваме състрадание, ние всъщност подражаваме на Бог. Само онзи, който осъзнавайки се в Божията светлина, е готов да бъде милостив. Милост трябва да се показва към страдащите от скръб и дори от грях, но да не се обърква грехът с личността на грешника.

Милостивият ще получи милост от Бога в необходимата ситуация, но ако не е бил милостив, наградата му ще бъде по-малка.  Словото ни казва: „Блажен е милостивият, т.е. който се грижи за немощния; в зъл ден ще го избави Господ“, Псалм 41:1.

 „Блажени чисти по сърце, защото те ще видят Бога“,  Матей 5:8.

В Библията думата „сърце“ се възприема не само като физически орган, но има и духовен смисъл. Метафорично тя обединява компонентите на душата – разум, чувства и воля- виж. Марк 7:20 -23 , напр. хората „обмислят в сърцето си“ Марк 2:8; връзка с чувствата – радват се – Изход 4:14 и др;  четем за сърце, възнамеряващо да извърши нещо – Римляни 10:1 и др.

Хората с чисто сърце, освен че избягват греха, се стремят да се отнасят с любов към правдата и омраза към злото -  Евреи 1: 5.   Тяхното сърце е в съзвучие с Божието - Матей 22: 37; 1 Тимотей 1:5.

„Да видиш“ Бога, означава да обитаваш в Неговото присъствие, както на земята, така и в Небесното царство – Изход. 33:11; Откровение 21:7; 22:4. Чистосърдечен е човекът, чиито подбуди не са опорочени, чиито мисли са святи, а съзнанието му - чисто. Чистите по сърце“ получават уверение, че „ще видят Бог“. Те и сега виждат Бог, посредством общението със Словото и Духа,  понякога  получават свръхестествено изявление или видение от Бог; те ще видят Бог , когато Христос дойде отново на земята; те ще видят Бог във вечността.

Обещанията на Бога са към онези, които след покаянието си са опазили сърцата си чисти – т.е. въздържат се от грях  и се стараят да спазват Божите норми. Само тези с чисти сърца, които Бог е подготвил да обитават в Неговата светлина, ще могат да Го видят лице в лице. Това ще бъде не само в Небесното царство, но още тук, на земята. Такова поведение на християните ще им осигурява Божието благословение при различни обстоятелства, защото е обещано в Словото.

А В      Май 2020