Чувам ти мислите. Лека симфония в тишината на топъл ден. Виждам душата ти...
Хаос от желания, куршуми пронизват мечтите и мен.
И бих ти дала всичко...
Дори в последните мигове от живота ми да не гледам красиви ленти със затворени очи.
Не става дума само за любов, става дума и за страх, и за болка, и за хора, които мечтаят за по-светли дни.
А може би казах нещо, което не трябваше?
Или още е рано да ме разбират по грешния начин... а правилен има ли?
И спомени пак минават през главата ми... особено в моментите, в които летя и докосвам красивото...
Търся вдъхновение и не спирам да вървя, да виждам добрата страна на нещата,
която понякога заблуждава, че е такава.
И не е въпрос на думи, нито на мълчание, просто на любов недостижима -
оскъдна любов с брутални белези, по грубия начин красива...
© Ивона Иванова Всички права запазени