ІІ
Дружината навлезе в малкото смълчано селце строена и в ритъм като окупационна войска. Отпред, разбира се, вървеше оркестърът и свиреше „Месечина” – любимата песен на Грег. Аврамов от време на време гърмеше с пушката, след което надаваше бойния възглас „Ой, ой”, за да е в тон с песента. Борсата ентусиазирано като телевизионен водещ обясняваше на цялата компания, без претенция някой да го слуша:
- Що сега не ми излезе един глиган насреща, мама му стара? Ще го гръмна, като опълченец турски аскер, а? Що не ми излезе? Шубелии са, мамка им. Не останаха истински глигани в тази държава. Всичко е менте работа. И глиганите станаха менте пичове.
- В Сърбия сме, пич. – вметна Боян.
- Сърбия, България все тая. Всичко е менте. – не се предаде Борсата – И жените са менте, силикон менте. Искам да пипна естествени гърди бе, пичове! Омръзна ми от силикон. Все едно барам гума „Вида спорт” от соцвреме. Имаше такива, ама вече и тях ги няма, но пък си имаме силикон.
- Стига с този силикон бе, бате! – ска ...