ІІІ
- Не. Такава ракия няма. – обяви Аврамов и удари на екс поредната чаша. – Върло е лепа.
Всички кимнаха дълбокомислено като старейшини и последваха примера му. В двора на къщата гореше голям лагерен огън. Оркестърът свиреше с пълни сили, а половината село тропаше хоро около къщата. Другата половина, явно по-срамежливата или разумната, надничаше през оградата и следеше с безпокойство развитието на бойните действия. Тишината и дрямката на малкото селце бяха забравени като скучен урок на досаден учител. Остатъците от прасето покриваха масата като останките на незнаен воин, паднал в борбата.
Свечеряваше се. Пламъците на огъня дращеха спускащия се мрак като немирни кучета. Пукотът на съчките отекваше в ритъма на барабана като професионален беквокал. В цялата обстановка имаше нещо толкова езическо, че Грег сериозно се замисли дали не е попаднал на празника на древно племе или направо е заседнал в Ада.
Бора побърза да разсее тези негови мисли, като изплува от спускащия се мрак, опасан с па ...