Глава седма
Отново седяха в старата механа, събрала в себе си толкова много истории, подобни на тяхната. Приютявала безброй компании, буйни като тяхната, че и повече. Мъжът обича да се весели, когато е далеч от укорителния поглед на жената. Тогава се чувства свободен като дете, оставено без надзор от родителите. На душата му е едно леко и безметежно като лятно утро. Животът престава да бъде озъбено куче, готово всеки момент да те захапе, а по-скоро прилича на първата любов. Буйна, безразсъдна и всепоглъщаща.
Във всеки мъж дреме едно дете. Казал го е Ницше. Човекът е имал сериозни проблеми с жените. Може би защото те така и не са разбрали, че той е само едно дете. Затова по примера на Сократ станал философ, но това е една друга история. В нашата героите не мислеха за Сократ. Натежалата от мезета маса и оркестърът, който даваше всичко от себе си, накланяха везните към Епикур.
Киро Борсата стана. Удари с вилица по чашата, за да привлече вниманието и когато разговорите секнаха, а последния ...