ІІ
Гангстера и Грег се спотайваха в тъмната нощ, скрити зад една редица от дървета. Държаха средата на периметъра и малко се притесняваха да не заместят някой глиган. Мястото беше кофти. Пияните глави от двете им страни можеха да ги запукат, без да се замислят. Споходени от тези тежки мисли, дръпнаха в синхрон от пурите, за да се обозначат в непрогледната нощ.
- Така, както дърпаме едновременно от пурите, спокойно могат да ни объркат с очите на глиган. – отбеляза невъзмутимо Гангстера, колкото да обърне внимание върху факта.
- Тогава, да дърпаме един след друг, мамка му! - предложи стреснато Грег. Нямаше усещането, че му е дошло времето да гледа масите от небето. Височините го плашеха и избягваше да се катери на нещо по–високо от жена. В краен случай на маса, но и това правеше рядко и поне на бутилка водка.
- К'во ти пука бе, пич? – репликира го Гангстера – К'вото му е писано на човек, това ще стане. Ако ти е писано да се удавиш, няма да те гръмнат.
Звучеше като индийски философ, влюбе ...