Глава трета
І
Двата черни джипа влетяха в малкото градче с устрема на борческа бригада. Прозорците на къщите завибрираха в опита си да погълнат дразнещия звук на двигателите, а малкото местни жители, които бяха наизлезли на площада, подплашено ускориха крачки, сякаш току-що са се сетили, че имат много важна работа за вършене, която не търпеше отлагане. От отворените прозорци на колите се носеше „Давай, зажигай” на Любе. Звукът беше толкова силен, че Белоградчишките скали леко потрепериха, а омърлушеното есенно слънце побърза да се скрие зад тях. Със свистене на гуми черните машини спряха рязко пред триетажен хотел, приличаш на възрожденска къща. От него веднага излезе мъж на около четиридесет години. Висок като скромен небостъргач и с корем, който при добро желание и ускорен ход можеше да се обиколи за около минута време. Казваше се Ангел, но всички му викаха Гангстера. Според градската легенда преди петнадесет години, в апогея на борческите групировки представител на една такава трибуквена фирма се опитал да му обясни, че трябва да застрахова заведението си при тях. Гангстера се съгласил. Насрочил му среща, на която да му даде парите и от тогава никой не видял повече рекетьора. Не видели повече и други представители на трибуквените фирми и градчето станало оазис на спокойствието в онези бурни времена. От тогава всички забравили името му и взели да му викат Гангстера. Той твърдеше, че няма нищо общо с това, но никой не му вярваше, може би защото гласът му много наподобяваше този на Марлон Брандо от „Кръстникът”.
Дясната врата на първия джип се отвори бавно като порта на ада и първо се появи ръка, стискаща бутилка водка, а след това и ухилената физиономия на Грег.
- Гангстер, посрещай ловната дружина в пълен състав, с изключение на геройски загиналите в борбите с дивите прасета. – провикна се той.
Двамата се прегърнаха или, по–точно, Грег прегърна корема му и беше на път да положи морна глава на него.
- Виждам, че вече сте влезли с пълни сили в ловния сезон. – констатира Гангстера.
- Не бе. Бяхме на риболов. Аврамов и Борсата наловиха нечувано количество пъстърва, а после се наложи да я полеем с няколко кани вино. Задава се нещо голямо, Гангстер.
- Не се и съмнявам, когато вие тръгнете на лов винаги се задава нещо голямо и не е диво прасе.
- Така е, Гангстер. Ние не мразим дивите прасета. Напротив, обичаме ги, но ако ни се изпречат на мушката - гърмим. К'во да се прави? Всички сме жертви.
- Грег, ти си пиян.
- Не бе, Гангстер! Аз просто съм зашеметен от живота. Той бил голяма работа.
- Абе, вие докога ще ми философствате тук. Ние имаме работа да вършим. – обади се Аврамов, който междувременно, след дълга борба с вратата, бе успял да напусне джипа.
Гангстера му подаде ръка и се здрависаха.
- Всичко съм организирал, другарю Аврамов. Местните девойки са предупредени. Масата е сервирана и оркестърът на бай Цане само чака знак да засвири. Отделно от това, две прасенца, доволно изпечени, само чакат да бъдат наченати. Както всички знаем, ловът си е лов, но винаги требе нещо в резерв.
- Така те искам. Отговорен като член на Политбюро. Дай да разхвърляме багажа по стаите и да минем към волната част на програмата.
Чули това, от колите наизлизаха и останалите. Последва кратка официална приветствена част, след която нарамиха пушките и се запътиха към стаите.
- Чакам ви долу в механата. – обяви Гангстера.
- Там сме. – отвърнаха му хорово.
Грег влетя в стаята като член на спец-отряд. Взе си бърз освежаващ душ, който успя да прогони виното от главата му с темперамента на катаджия новобранец. Излегна се доволно на леглото и запали цигара. Това беше неговата петминутка за аклиматизация и ориентиране в новата обстановка. В този момент видя нещо, което внесе смут в умиротворената му душа. На таблата на леглото висеше малка шотландска карирана пола. Известно време притъпените му възприятия изпаднаха в лек ступор, опитвайки се да обработят визуалната информация. После голяма червена лампа светна в съзнанието му. Той вдигна телефона с бързината на професионален крадец и набра Гангстера.
- Пич, каква е тази пола на леглото ми? Да не би със стаята да върви и девойка?
Чу гърления смях на Гангстера, който клокочеше като изригващ вулкан.
- Не бе, брато. Чак такива екстри все още не предлагаме. – успокой той – Забравих да ви кажа, че тази вечер предлагам да уважим шотландците и най–вече тяхното уиски, та ми се стори подходящо да го дегустираме с шотландски полички. Така ще се потопим по–добре в атмосферата на старите шотландски кланове, а и уискито ще влиза по–качествено. Нали знаеш? За науката правим всичко.
- Абе, пич, вие тук в Белоградчик вярно нямате какво да правите, та от немай къде творите новаторски подходи в пиенето. Това да не ти е „Дискавъри”?
- Не е. Това е първа белоградчишка програма. Не ми се прави сега на срамежлива булка! Обличай полата и се строявай долу пред масата. Нека волната програма започне сега!
- Е, щом така поставяш въпроса, няма да ти чупя хатъра, я. Посрещай стария шотландски вожд МакГрег!
Смехът на Гангстера щеше да го отнесе като цунами кирпичена колиба затова Грег побърза да затвори телефона. Секунда след това в стаята му нахлу Борсата с безумен поглед и ококорени очи.
- Каква е тази пола в стаята ми, мамка му? – провикна се той.
- Споко, човече! Гангстера организира шотландска вечер. И аз си имам такава, така че разпространи на всички, че трябва да слагат полите и да се строяват пред масите.
- Стига бе! Тоя е ненормален.
- Първоначалното ми мнение съвпадаше напълно с твоето, но после реших, че е малък непризнат развлекателен гении. Мисля, че ще е голям кодош да се тропосаме така в механата. Не бъди консерва, ами обличай полата и не дискутирай.
- Ама ти това сериозно ли?
- Сериозен съм като пенсионер пред пенсия. Стига задава въпроси като водещ на шоу, бягай и обличай полата, че ще прекараме вечерта в обсъждане на модните тенденции вместо на масата.
Борсата направи кръгом и излезе.
- И да не забравиш да кажеш на другите, че иначе само ние ще станем за резил. – викна след него Грег.
Запали нова цигара и се приближи до прозореца. От него се откриваше невероятна гледка към Белоградчишките скали. Умореното есенно слънцето бе кацнало върху главата на Ученичката и срамежливо почервеняваш, сякаш е получило двойка. Бледата му светлина целуваше нежно разноцветната гора, изрисувана сякаш от гениален художник. Усети вечността и величието на мига в това море от безвремие. Почувства се като войник преди последната и решаваща битка.
Грег отвори прозореца и вдиша с пълни дробове от чистия планински въздух. Някъде запяха чанове, а след малко видя в далечината лениво движещото се стадо овце. Почувства се в друг свят и в друго време. Спокойствието и красотата на пейзажа накара сърцето му да замре очаровано от този миг, в който времето и животът нямаха значение. Прииска му се просто да бъде едно от многото листа, очакващи последния вятър, който да ги грабне и отнесе в неизвестна посока. Понякога смъртта може да бъде и красива.
Телефонът му иззвъня и картината пред него се разпадна като счупен прозорец. Погледна дисплея. Ани. Любимата изедница. Идваше му да й тегли една дълга и продължителна българска поздравителна картичка, но малкото ум, останал като по чудо в главата му, го накара да каже с любезен глас:
- Да, мило.
- Пристигнахте ли?
- Преди малко.
- Добре де, защо не ми се обади? Взех да се притеснявам. Как може да си толкова безотговорен?
Някъде дълбоко в него последната капчица мъжественост бавно взе да се множи и прерасна в локвичка, а след това с равномерно темпо увеличаваше размерите си. Накрая достигна устните му и се разля като пълноводна река.
- Аз да не съм на пет годинки, та да ти докладвам постоянно добре ли съм, нахранен ли съм, пристигнал ли съм и други подобни. – крещеше Грег по телефона - Айде спри с тази грижа за човека, че вече ми идва много! Ще ти се обадя, когато реша. На лов съм и повече не искам да ми правиш вечерни проверки.
Затвори телефона, преди да е взела думата и ядно го хвърли на леглото. Кой шибаняк е измислил това чудо на техниката? Човек не може за миг да остане сам със себе си.
Телефонът взе отново да звъни. Грег го взе и натисна копчето за изключване с насладата на дългогодишен садист.
ІІ
Аврамов влезе в стаята с пушка на рамо и кашона водка под мишница. Според баща му така са действали и партизаните. Пушка в едната ръка и бутилка в другата. Разбираше ги. Не е лесно трезвен да тръгнеш да събаряш властта. Трябва нещо да запали огъня в теб и да те стимулира към безразсъдни постъпки. Какво по–добро средство от малко твърд алкохол. Според някои източници и хъшовете в Браила са били много ербап на по няколко ракии, но, когато изтрезнели, решили, че не си заслужава да правят компания на Ботев в туристическата му обиколка на България.
С натежала от революционни мисли глава Аврамов положи внимателно кашона с водка на пода и предвидливо сложи три бутилки във фризера. Дългогодишният му опит го беше довел с много лъкатушения до извода, че винаги трябва да има добре изстудена водка в наличност, за да посрещне невъзмутимо всякакви евентуалности, които животът му сервираше от време на време с финеса и професионализмът на оберкелнер в реномиран френски ресторант.
След като свърши тази високо отговорна работа, хвърли небрежно пушката на едното легло и в този момент видя полата, която спокойно като есенно листо висеше на таблата. В стаята имаше жена. В първия момент се притесни като учител в първия работен ден, но след бърз разбор на ситуацията установи, че без проблем може да понесе това външно вмешателство в личното му пространство. Аплодира мислено Гангстера за иновацията му в посрещането на гостуващи ловджии и се заозърта, за да открие девойката, на която принадлежеше полата. Нямаше я. Отвори вратата на банята с усмивка. Момичето явно нямаше въображение и се беше скрило там. Посрещна го болезнена празнота. Тоалетната чиния попи учудения му поглед и оставаше само да пусне водата.
Върна се в стаята и надникна под кревата с надеждата, че малката палавница е решила да провокира детското в него, играейки си на криеница. Отново нямаше никой, ако не броим палавата хлебарка, която имитираше дейност, лутайки се като новобранец на три дена служба.
Реши да прекрати издирването на собственичката на полата. Беше трудоемко и подронващо авторитета му. В такива моменти е най–добре да се дистанцираш от заобикалящата те действителност. Аврамов беше професионалист в тази област на науката. Отвори фризера. Извади бутилка водка и си наля. Запали пура. Отпи от чашата и се почувства по–добре. Много по–добре. В този момент чу гласа на Борсата, който крещеше с пълни сили, сякаш обявяваше въздушна тревога:
- Обличайте полите. Ще има шотландска вечер.
© Светослав Григоров Всички права запазени
напоследък си много вещ в описването на такива мигове!
а за поличките - просто не ми стигат изразните средства...